ИК Хермес с интересна книга за владетелите ни
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
показва
РАЗКАЗИТЕ НА СТАРИЯ ДЪБ
ПРИКАЗКИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ
от
Богдана Кривошиева
размер: 144 стр.
цена: 14,95 лева
ISBN 978-954-26-2154-6
В книжарниците от 29 март!
За книгата
Един автентичен взор към българската история, разказана за деца, само че подобаваща и за възрастни. История без дати и години, въодушевена от изворите на времето.
„ Разказите на остарелия дъб. Приказки за българските владетели “ е книга, която се пробва да приближи историята до нейния изначален роман, когато се е предавала от уста на уста.
С времето този роман на родовата памет трансформира събитията в митове, легендите – в приказки, и в края на краищата приказките стават история.
Вярвам, че към момента има вяра – и тя е в децата ни. Но от нас зависи какво ще посеем в главите им
( Интервю с Богдана Кривошиева )
Богдана Кривошиева е приключила компетентност „ Археология “ във Философско-историческия факултет на ПУ „ Паисий Хилендарски “. Научните ѝ ползи и изявления са свързани с религията и културата през Античността. В книгата си „ Разказите на остарелия дъб “ авторката обръща взор към българската история. Притчов и асоциативен, хубав и жив, езикът ѝ следва традицията на националната приказка, с цел да възкреси посредством художественото слово паметта за славната история на Първото и Второто българско царство.
„ Разказите на остарелия дъб “ звучи като приказка. Защо избрахте тази форма, с цел да разкажете средновековната българска история?
Много хора губят интерес към историята още от деца и главната причина за това е методът, по който е поднесена в учебниците. Убедена съм, че дефицитът на познания се дължи точно на неразбирането на образователния материал. Ето за какво взех решение да напиша историята ни на наличен език с ангажимента, че въпреки всичко не става въпрос за тези обичайни приказки, които стартират с „ Имало едно време… “. Преди всичко това са разкази за предишното, в които проговарят и самите извори.
А за какво се спряхте на този интервал?
Историята на българите е остаряла колкото света, само че е много мътна и фрагментирана в интервала преди Средновековието. Там става въпрос за напълно друга приказка. Затова „ Разказите на остарелия дъб “ стартират от времето, когато българите влизат в полезрението на средновековните хронисти. А и самата история през Първото и Второто българско царство звучи като приказка, за разлика от по-новото време.
В книгата има доста любопитни детайлности, които са малко познати на читателите. Откъде черпите информация?
Като историческа книга, няма по какъв начин да не се опра на изворите и научната литература. Но също така тя е и художествена, ето за какво взех решение да включа някои митове и предания. За мен те също са значим източник, защото отразяват събитията такива, каквито ги е съхранила националната памет. Разбира се, не липсват и тълкования, само че те са единствено в тези епизоди, за които няма безапелационни данни в науката. На тези места съм следвала логическата връзка.
Тази година се навършват 300 години от рождението на Паисий Хилендарски, както и 260 години от написването на „ История славянобългарска “. Можем ли да кажем, че идното излизане на книгата е обвързано с тези събития?
Самата книга е обвързвана с тези значими събития и аз се веселя, че тя излиза тъкмо в този момент, тъй като за тях съвсем не се приказва през днешния ден. Така както предходната година (2021 г.) без никакви празнувания, напълно тихомълком, се навършиха 1340 години от основаването на България. Не възприемам по какъв начин е допустимо да не се отдава значение на толкоз значима за нас годишнина? Народната амнезия е обезпокоителен сигнал за бъдещето на една страна. Затова съм извънредно признателна на издателство „ Хермес “, че застана зад книгата и я издаде точно през тази Паисиева година.
Метафората за дъба, който пази загатна за славната българска история, е доста мощна. Вярвате ли, че ще се пробудим посредством словото?
Едва ли има различен метод. Историята от дълго време го е потвърдила. Тежка е ориста на България. Всяка педя от земята ни е отстоявана с живота и кръвта на предците ни, а през днешния ден ние с лека ръка сме подготвени да я предадем. Надявам се, че това не е безвъзвратен развой. Вярвам, че към момента има вяра – и тя е в децата ни. Но от нас зависи какво ще посеем в главите им.
В тази връзка какви са посланията, които желаете да отправите към младото потомство читатели?
Посланието е единствено едно: родолюбие.
показва
РАЗКАЗИТЕ НА СТАРИЯ ДЪБ
ПРИКАЗКИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ
от
Богдана Кривошиева
размер: 144 стр.
цена: 14,95 лева
ISBN 978-954-26-2154-6
В книжарниците от 29 март!
За книгата
Един автентичен взор към българската история, разказана за деца, само че подобаваща и за възрастни. История без дати и години, въодушевена от изворите на времето.
„ Разказите на остарелия дъб. Приказки за българските владетели “ е книга, която се пробва да приближи историята до нейния изначален роман, когато се е предавала от уста на уста.
С времето този роман на родовата памет трансформира събитията в митове, легендите – в приказки, и в края на краищата приказките стават история.
Вярвам, че към момента има вяра – и тя е в децата ни. Но от нас зависи какво ще посеем в главите им
( Интервю с Богдана Кривошиева )
Богдана Кривошиева е приключила компетентност „ Археология “ във Философско-историческия факултет на ПУ „ Паисий Хилендарски “. Научните ѝ ползи и изявления са свързани с религията и културата през Античността. В книгата си „ Разказите на остарелия дъб “ авторката обръща взор към българската история. Притчов и асоциативен, хубав и жив, езикът ѝ следва традицията на националната приказка, с цел да възкреси посредством художественото слово паметта за славната история на Първото и Второто българско царство.
„ Разказите на остарелия дъб “ звучи като приказка. Защо избрахте тази форма, с цел да разкажете средновековната българска история?
Много хора губят интерес към историята още от деца и главната причина за това е методът, по който е поднесена в учебниците. Убедена съм, че дефицитът на познания се дължи точно на неразбирането на образователния материал. Ето за какво взех решение да напиша историята ни на наличен език с ангажимента, че въпреки всичко не става въпрос за тези обичайни приказки, които стартират с „ Имало едно време… “. Преди всичко това са разкази за предишното, в които проговарят и самите извори.
А за какво се спряхте на този интервал?
Историята на българите е остаряла колкото света, само че е много мътна и фрагментирана в интервала преди Средновековието. Там става въпрос за напълно друга приказка. Затова „ Разказите на остарелия дъб “ стартират от времето, когато българите влизат в полезрението на средновековните хронисти. А и самата история през Първото и Второто българско царство звучи като приказка, за разлика от по-новото време.
В книгата има доста любопитни детайлности, които са малко познати на читателите. Откъде черпите информация?
Като историческа книга, няма по какъв начин да не се опра на изворите и научната литература. Но също така тя е и художествена, ето за какво взех решение да включа някои митове и предания. За мен те също са значим източник, защото отразяват събитията такива, каквито ги е съхранила националната памет. Разбира се, не липсват и тълкования, само че те са единствено в тези епизоди, за които няма безапелационни данни в науката. На тези места съм следвала логическата връзка.
Тази година се навършват 300 години от рождението на Паисий Хилендарски, както и 260 години от написването на „ История славянобългарска “. Можем ли да кажем, че идното излизане на книгата е обвързано с тези събития?
Самата книга е обвързвана с тези значими събития и аз се веселя, че тя излиза тъкмо в този момент, тъй като за тях съвсем не се приказва през днешния ден. Така както предходната година (2021 г.) без никакви празнувания, напълно тихомълком, се навършиха 1340 години от основаването на България. Не възприемам по какъв начин е допустимо да не се отдава значение на толкоз значима за нас годишнина? Народната амнезия е обезпокоителен сигнал за бъдещето на една страна. Затова съм извънредно признателна на издателство „ Хермес “, че застана зад книгата и я издаде точно през тази Паисиева година.
Метафората за дъба, който пази загатна за славната българска история, е доста мощна. Вярвате ли, че ще се пробудим посредством словото?
Едва ли има различен метод. Историята от дълго време го е потвърдила. Тежка е ориста на България. Всяка педя от земята ни е отстоявана с живота и кръвта на предците ни, а през днешния ден ние с лека ръка сме подготвени да я предадем. Надявам се, че това не е безвъзвратен развой. Вярвам, че към момента има вяра – и тя е в децата ни. Но от нас зависи какво ще посеем в главите им.
В тази връзка какви са посланията, които желаете да отправите към младото потомство читатели?
Посланието е единствено едно: родолюбие.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ